Двама доктори облечени в операционно облекло си говорят в коридора
Превенция на риска

Повишаване на екипната работа в операционната зала

Работата в екип е ключова за намаляването на човешката грешка и подобряването сигурността на пациента.

Преди десет години, два значими доклада – „Човешко е да се греши“ (САЩ, 1999) и „Организация с памет“ (Великобритания, 2000) - подчертаха човешката грешка и нежеланите събития, от които страдат пациентите, особено тези, които са приети в болница. Те заключиха, че един от 10 болнични пациента е вероятно да претърпи грешка по време на болничния си престой. Десетилетие по-късно, въпреки стотиците интервенции за подобряване сигурността на пациента, прогресът е по-бавен от първоначалните предвиждания.

Редица различни инициативи са въвеждани впоследствие, за да се насочи вниманието към безопасността на пациента. Те включват задължително минимално съотношение между медицинските сестри и пациентите, намаляване на работното време, пакети за грижи, които подобряват резултатите на пациентите, контролни списъци за безопасност, напредък към симулационната наука и обучение за работа в екип.

Подходът към екипност е особено значим, тъй като несъответствията в лечението често се дължат на честата смяна на персонала. В момента се провеждат опити, които да измерят успеха на:

  • Симулация - вариращи от прости върхови модели до симулатори на задачи, симулатори с виртуална реалност и симулирани оперативни или работни комплекти за обучение и оценка на цели клинични екипи.
  • Стандартизация – създаване на последователни средства за оценка на основните умения и ефективност.
  • Екипно обучение – включващо три основни дейности – лидерство (на годишна база), управление (на месечна база) и ръководство (на дневна база).

Здравеопазването е екипна цел

В доклада „Човешко е да се греши“ на Медицинския Институт силно се препоръчва да се пренесат идеи и принципи от обученията за екипност на авиаторите в сферата на здравеопазването. Обучението за авиатори „Управление на ресурсите на екипажа“, разработено през 70те и началото на 80те, вдъхновява използването на симулация, обучение за „нетехнически“ умения и стандартизация. Нетехническите умения се отнасят до социални такива (напр. комуникационни), когнитивни (напр. информираност за ситуацията) и управление на ресурсите (напр. справяне със стреса).

И двете индустрии имат общи проблеми. И двете оперират в среда, характеризираща се със стрес, високи натоварвания, често високорискови ситуации и вземане на особено трудни решения с възможност за много последващи грешки.

Това обучение за екипа отчита, че хората имат ограничени способности и че, когато човешките ограничения срещнат сложността на средата и постоянния стрес, грешките стават неизбежни.

Тъй като по-скоро екипите, а не индивидите доставят здравните грижи, успехът е зависим от качествената и ефективна комуникация, както и мониторинга и координацията в екипа. Ако клиничната среда, ефективността на екипа или индивидуалните специалисти ги компрометират, безопасността и ефикасността ще бъдат засегнати пагубно.

Доктор в работно облекло подава скалпел на друг доктор по време на операция.

Кое прави екипа ефективен?

Един от ключовите фактори за ефективните екипи е, че те имат споделени и точни "умствени модели" на задачата, наличното оборудване и уменията и отговорностите на останалите от екипа.

С тези очевидни и обективно измерими фактори на успеха, е относително лесно да се отчете дали екипа е постигнал своите цели.

Други фактори, които често биват пренебрегвани включват щастието на екипа, ангажираността им към общите цели и способността на играчите да се съчетават, за да подобрят съвместното изпълнение.

Обучение на екипа – кога и как?

Обучението на екипа и интервенциите за безопасност трябва да се разглеждат като текущи, непрекъснати дисциплини, които са вградени в здравните организации. Изграждането на ефективни експертни екипи, които ясно разбират задачите, ролите и очакваното поведение на екипа, е предвидено да подобряват резултатите на пациентите дори повече, отколкото обещаните от биомедицинските постижения.

Найли и колегите му извършват клинично проучване сред 108 болници в САЩ, наблюдавайки ефекта на обучението на екипа. Проучването документира общо 18% намаление в пост-оперативната смъртност в болниците с оперативна дейност.

Но единственият начин да се постигнат тези нива на успех е чрез систематично обучение на екипа.

Необходимо е да се премине от обучение върху реални пациенти към симулационно базирани обучения, където действителни членове на екипа тренират заедно в симулирана оперативна среда. Там те могат да репетират и усъвършенстват ефективни реакции при катастрофални и/или редки кризисни ситуации и да въведат иновативни решения като например контролният списък на Световната Здравна Организация (СЗО).

3 доктори, носещи операционни маски гледат в камерата. На заден план се вижда операционното оборудване

Подобряване и стандартизиране на оценката

Друга сфера, която е важно да бъде засегната в подобряването на безопасността на пациента е сегашната липса на стандартизирана оценка на здравеопазването. Предизвикателството е да се създаде системна база за сравнение, според която да се оценява изпълнението.


Британският Журнал по Анестезия (BJA) препоръчва да се въведат регламенти, които да гарантират, че оценките са справедливи и надеждни,както и че валидната обратна информация се предоставя по ефективен и деликатен начин.


И накрая, той препоръчва изборът на специалистите в здравеопазването да бъде базиран на доказателства за правилно извършени задачи и концепцията за оценка/селекция на центрове да бъде въведена сред специалности, включително хирургия и анестезия.